Древните мислители и учени Сенека, Хораций, Плиний и Цицерон, които са били възхитени от вкусовите си свойства, както и уникалната способност да променят цвета си, са писали за червения кефал. Тази риба се характеризира с наличието на две дълги антени с относително малък размер - около 45-50 сантиметра от началото на главата до върха на опашката.
Малко за уникални риби
На руски думата „червен кефал“има турски произход от думата barbunya, от своя страна произлизаща от италианската дума barbone, което се превежда като „голяма брада“. В Русия тази риба има и второ име - "султанка", което се свързва с характерните антени, като тези на султаните. Тази риба била много популярна в древен Рим, където червеният кефал бил равен по тегло на пратките със сребро. По време на Римската империя готвачите, преди да започнат да готвят риба, обикновено първо я извеждат в специален съд с вода на гостите, които имат възможност да се възхищават на играта на червения кефал - от сребро до кармин.
Търговският риболов на червен кефал е много богат в Средиземно море, Азовско и Черно море, както и в Индийския и Тихия океан, където рибата живее на малка дълбочина от 15-35 метра. В същото време тя предпочита пясъчна или мътна почва, но понякога може да бъде и на каменисто дъно.
Червеният кефал също е ценен със своите хранителни свойства, както и с голяма лекота (100 грама риба съдържа само 31 ккал, 0,8 грама мазнини и 5 грама протеин). Месото му е много крехко и се счита за деликатес, тъй като протеинът от червен кефал се абсорбира много бързо. Тази риба има високо съдържание на магнезий, фосфор и други ценни за човешкия организъм микроелементи. Смята се, че дори малка закуска червен кефал може бързо да възстанови силите на човек.
Как се приготвя червеният кефал
В света на кулинарията се смята, че е вкусен под почти всякаква форма, а висококачествен и прясно уловен червен кефал е просто невъзможно да се развали по време на процеса на готвене. Много вкусно от тази риба и ухо, а сушеният червен кефал на вкус не отстъпва дори на мазния и сърдечен овен.
В европейските кулинарни традиции има много варианти на готвене на червен кефал в пържен вид, а в средиземноморските страни много обичат да го пекат във фурната, да го пекат на скара, а също и да го приготвят на пара с билки в тиган на огън. Особено ценен е много нежният черен дроб на кефал, а липсата на жлъчка в тялото на рибата го прави много удобен за мързеливи готвачи, които не искат да изкормят рибата.
Освен това признакът на вкуса на червения кефал далеч не е неговият размер, тъй като е за предпочитане да се готви и сервира малка риба с размер не повече от 20 сантиметра. Месото от такава риба е най-вкусно и нежно. Червеният кефал също е доста разпространен в консервирана форма.
