Днес мнозина вече знаят, че сортовете чай не се ограничават до обичайните черни и зелени сортове. Има и бели, жълти, дори тюркоазени сортове. Каква е разликата между чайовете от различни „цветове“, защото сянката на запарката е приблизително еднаква?
Разликите между сортовете са много прости. Черният чай, който много от нас пият на закуска, е лист от чай, преминал през дълъг цикъл на обработка. Той е изсъхнал, валцуван, ферментирал и изсушен. Всеки, който е виждал сух зелен чай, ще потвърди, че листата изглеждат много по-свежи, имат повече живот, имат по-светъл нюанс. Причината за това е проста: листата преминават през непълен цикъл на обработка. Те изсъхват, извиват се и изсъхват естествено, но не преминават през етапа на ферментация. За най-ароматни и деликатни сортове се считат онези, които на практика изобщо не се подлагат на никаква обработка и задържат максимума полезни вещества от чайния храст.
Има и междинни разновидности: например мляко улун. Улунгите са много по-малко обработени от пуер, но са класифицирани като сортове с ниска до средна ферментация.
Също така, междинно място между черното и зеленото се заема от червените чайове. Те имат характерен тръпчив вкус и аромат, перфектно тонизират, подобряват ефективността и ускоряват метаболитните процеси. Ферментацията на червени чаени листа достига 50%. Този чай получи името си заради богатия червеникаво-златист оттенък на запарката.
Експертите отбелязват, че само 5 чаши добър чай на ден понижават нивата на холестерола в кръвта, намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания и подобряват психо-емоционалното състояние. Доказано е, че напитката, богата на флавоноиди и катехини, тонизира и укрепва съдовата стена, идеална за хора с вегетативна дистония и хипотония. И накрая, чаят съдържа повече кофеин, отколкото еспресо халба, но има много по-мек ефект върху тялото от кафето. Тези твърдения са верни, ако не добавяте захар или мляко към чая.