Ползите и лечебните свойства на конския киселец

Ползите и лечебните свойства на конския киселец
Ползите и лечебните свойства на конския киселец

Видео: Ползите и лечебните свойства на конския киселец

Видео: Ползите и лечебните свойства на конския киселец
Видео: Алтей Althaea officinalis лечебные свойства и противопоказания 2024, Април
Anonim

Конският (див) киселец е растение, което считам за плевел. Летните жители яростно се отърват от него в парцелите, тъй като кореновата му система е много мощна и дълбока. Дивият киселец може да се събира в полета, изоставени пустини и сметища. Той обаче е лечебен и има широк терапевтичен ефект, поради което се използва за лечение на повече от дузина заболявания.

Ползите и лечебните свойства на конския киселец
Ползите и лечебните свойства на конския киселец

Лечебната сила на конския киселец се съдържа в цялото растение. Корените му съдържат 4% антрахинон и неговите производни (мощен лаксатив), както и до 12% танини, флавоноиди и кофеинова киселина. Всички растителни тъкани, но особено корените (9%) съдържат калций с оксалова киселина. Семената конски киселец съдържат танини, а също и антрахинон. Листата и цветовете на растението съдържат много различни флавоноиди, както и рутин, каротин, хиперозид и аскорбинова киселина.

Конският киселец има следните свойства:

- противовъзпалително;

- антиатеросклеротичен;

- антимикробно;

- диуретик;

- спазмолитично;

- отхрачващо средство;

- хипотоничен;

- стягащо;

- жлъчегонно;

- слабително;

- репаративно;

- карминатив;

- успокоително;

- кръвоспиращо.

Препаратите от корените на дивия киселец се използват в малки дози като стягащо средство, а в увеличени дози - за осигуряване на слабително действие при заболявания на стомашно-чревния тракт от различни видове: колит, ентерит, запек.

Лекарствата от останалата част на растението имат кръвоспиращо, хипотензивно действие и се използват при абсцеси, пукнатини в ануса, при лечение на хемороиди. Листа, стъбла, цветя, семена от див киселец имат антихелминтно действие, стимулират мускулите на дебелото черво, подобряват процеса на жлъчна секреция и се използват при лечение на дефицит на витамини.

Настойки и отвари от див кисел кон се използват външно за лечение на заболявания на устната кухина, като различни тонзилити, язви и стоматити, и за облекчаване на проявите на кожни заболявания.

В случай на запек, залейте 60 g натрошени изсушени корени с литър вода, кипете в продължение на четвърт час, настоявайте и приемайте 20 g на интервали от три часа, докато ефектът се прояви.

При диария сварете 10 г нарязани корени в литър вода. Разделете една чаша от получения бульон на три дози на ден.

Също така, при диария и запек се използва прах от корени и семена. Като закрепващо средство прахът се приема три пъти дневно по четвърт грам (0, 25). Слабително действие се осигурява от прах, прилаган еднократно в количество до един грам.

Тинктура от коренищата на растението помага срещу ревматизъм. 20 г корени (изсушете, смилайте), за да настоявате за 100 мл водка в продължение на една седмица и половина. Лекарството се приема три пъти дневно, по 20 капки.

Антихелминтно действие има отвара от корените в следната пропорция: 2 с.л. л. суровини в чаша вряща вода, гответе за половин час. Този бульон се разрежда с вода наполовина и се приема чаша на ден за три дози. Отварата от корените се използва и външно за изплакване на устата и гърлото.

При алергични прояви: екзема, обриви, абсцеси и сърбеж - за перорално приложение пригответе запарка от 20 г ситно нарязани зелени листа от конски киселец с две чаши вода. Чаша инфузия - за 4 дози.

Външно, за кожни проблеми, използвайте прясно растение за лосиони и бани. Приготвя се паста от пресни натрошени корени, смесени с ферментирали млечни продукти, с които се смазват засегнатите области.

Препоръчано: