Конският (див) киселец е растение, което считам за плевел. Летните жители яростно се отърват от него в парцелите, тъй като кореновата му система е много мощна и дълбока. Дивият киселец може да се събира в полета, изоставени пустини и сметища. Той обаче е лечебен и има широк терапевтичен ефект, поради което се използва за лечение на повече от дузина заболявания.
Лечебната сила на конския киселец се съдържа в цялото растение. Корените му съдържат 4% антрахинон и неговите производни (мощен лаксатив), както и до 12% танини, флавоноиди и кофеинова киселина. Всички растителни тъкани, но особено корените (9%) съдържат калций с оксалова киселина. Семената конски киселец съдържат танини, а също и антрахинон. Листата и цветовете на растението съдържат много различни флавоноиди, както и рутин, каротин, хиперозид и аскорбинова киселина.
Конският киселец има следните свойства:
- противовъзпалително;
- антиатеросклеротичен;
- антимикробно;
- диуретик;
- спазмолитично;
- отхрачващо средство;
- хипотоничен;
- стягащо;
- жлъчегонно;
- слабително;
- репаративно;
- карминатив;
- успокоително;
- кръвоспиращо.
Препаратите от корените на дивия киселец се използват в малки дози като стягащо средство, а в увеличени дози - за осигуряване на слабително действие при заболявания на стомашно-чревния тракт от различни видове: колит, ентерит, запек.
Лекарствата от останалата част на растението имат кръвоспиращо, хипотензивно действие и се използват при абсцеси, пукнатини в ануса, при лечение на хемороиди. Листа, стъбла, цветя, семена от див киселец имат антихелминтно действие, стимулират мускулите на дебелото черво, подобряват процеса на жлъчна секреция и се използват при лечение на дефицит на витамини.
Настойки и отвари от див кисел кон се използват външно за лечение на заболявания на устната кухина, като различни тонзилити, язви и стоматити, и за облекчаване на проявите на кожни заболявания.
В случай на запек, залейте 60 g натрошени изсушени корени с литър вода, кипете в продължение на четвърт час, настоявайте и приемайте 20 g на интервали от три часа, докато ефектът се прояви.
При диария сварете 10 г нарязани корени в литър вода. Разделете една чаша от получения бульон на три дози на ден.
Също така, при диария и запек се използва прах от корени и семена. Като закрепващо средство прахът се приема три пъти дневно по четвърт грам (0, 25). Слабително действие се осигурява от прах, прилаган еднократно в количество до един грам.
Тинктура от коренищата на растението помага срещу ревматизъм. 20 г корени (изсушете, смилайте), за да настоявате за 100 мл водка в продължение на една седмица и половина. Лекарството се приема три пъти дневно, по 20 капки.
Антихелминтно действие има отвара от корените в следната пропорция: 2 с.л. л. суровини в чаша вряща вода, гответе за половин час. Този бульон се разрежда с вода наполовина и се приема чаша на ден за три дози. Отварата от корените се използва и външно за изплакване на устата и гърлото.
При алергични прояви: екзема, обриви, абсцеси и сърбеж - за перорално приложение пригответе запарка от 20 г ситно нарязани зелени листа от конски киселец с две чаши вода. Чаша инфузия - за 4 дози.
Външно, за кожни проблеми, използвайте прясно растение за лосиони и бани. Приготвя се паста от пресни натрошени корени, смесени с ферментирали млечни продукти, с които се смазват засегнатите области.